Днес ние сме наематели
И грубо откъсваме всяка песъчинка
От плажа на неосъзнато
Бродирания ни живот
С иглите, които вкарваме в себе си
Получаваме болка и цветни конци
Обличаме се в стари бродерии
Пазим телата си от срамни лъчи
Защото слънцето още няма осемнайсет
Още пържи телата ни
Няма да дойде с нас да се надбягва
Защото е лоша майка му ...