29.08.2006 г., 19:43

Днес ние сме наематели

737 0 5

Днес ние сме наематели

И грубо откъсваме всяка песъчинка

От плажа на неосъзнато

Бродирания ни живот

 

С иглите, които вкарваме в себе си

Получаваме болка и цветни конци

Обличаме се в стари бродерии

Пазим телата си от срамни лъчи

 

Защото слънцето още няма осемнайсет

Още пържи телата ни

Няма да дойде с нас да се надбягва

Защото е лоша майка му

 

Отговорност е да си голям

И не е причина да обвинявяш

 

Всички грешм

И разшиваме направеното

 

26.08.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да хубаво е!
    Само малко е като нахвърляни мисли, но ако се пипне може би ще стане оригинално и невероятно!
    Така поднесено не !
  • "Всички грешм
    И разшиваме направеното"
    И почваме отново...
    Бродерята е трудно изкуство. За да направиш своята се иска желание да се научиш и да не се отказваш. Опити с "иглите", от които може и да боли, но си заслужава накрая да И се наслаждаваш и да се радваш, че е станала неповторима.
    Поздрави за хубавите ти стихове днес!


  • Наистина невероятно!
  • Невероятно!
  • Оригинално!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...