29 авг. 2006 г., 19:43

Днес ние сме наематели

739 0 5

Днес ние сме наематели

И грубо откъсваме всяка песъчинка

От плажа на неосъзнато

Бродирания ни живот

 

С иглите, които вкарваме в себе си

Получаваме болка и цветни конци

Обличаме се в стари бродерии

Пазим телата си от срамни лъчи

 

Защото слънцето още няма осемнайсет

Още пържи телата ни

Няма да дойде с нас да се надбягва

Защото е лоша майка му

 

Отговорност е да си голям

И не е причина да обвинявяш

 

Всички грешм

И разшиваме направеното

 

26.08.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да хубаво е!
    Само малко е като нахвърляни мисли, но ако се пипне може би ще стане оригинално и невероятно!
    Така поднесено не !
  • "Всички грешм
    И разшиваме направеното"
    И почваме отново...
    Бродерята е трудно изкуство. За да направиш своята се иска желание да се научиш и да не се отказваш. Опити с "иглите", от които може и да боли, но си заслужава накрая да И се наслаждаваш и да се радваш, че е станала неповторима.
    Поздрави за хубавите ти стихове днес!


  • Наистина невероятно!
  • Невероятно!
  • Оригинално!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...