Днес няма да ме има
Днес няма да усетиш,
че съм тук.
И няма да разказвам,
дълго
и подробно,
как минал е
и този тъжен ден,
с надежда
вечерта да е спокойна.
Ще бъда тиха.
Толкова, че ти
ще чуваш
шумоленето в дъха си.
Болезнената глътка
ще тежи
и ще ме пари даже
тишината.
До теб ще съм...
и няма да ме има.
А този сън
отново оживява...
Дали след него
пак ще се събудя?!
Ще бъда ли,
когато свърши,
... цяла!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Todos los derechos reservados
И стиха харесах! Прегръдки!....Къде се губиш от време на време??...Липсваш!