Днес няма да ме има
Днес няма да усетиш,
че съм тук.
И няма да разказвам,
дълго
и подробно,
как минал е
и този тъжен ден,
с надежда
вечерта да е спокойна.
Ще бъда тиха.
Толкова, че ти
ще чуваш
шумоленето в дъха си.
Болезнената глътка
ще тежи
и ще ме пари даже
тишината.
До теб ще съм...
и няма да ме има.
А този сън
отново оживява...
Дали след него
пак ще се събудя?!
Ще бъда ли,
когато свърши,
... цяла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
И стиха харесах! Прегръдки!....Къде се губиш от време на време??...Липсваш!