Днес нямам време
Тя ме смени, ти едва ли разбра. Ето я, взира се в мене.
Нито е лошата, нито добра. Нито подгъва колене.
Сготвила, сгънала делника пран, с празни очи те поглежда.
Нито те пъди от нейната бран, нито те чака с надежда.
Бърза да скрие умората в шкаф. Сръчно замита трохите.
Нито гори – да я хванеш с дилаф. Нито ѝ виждаш сълзите.
Не, тя не плаче, забравила как. Помни рецепти и сметки.
Нито е статуя хладна от сняг. Нито е ярка кокетка.
Тя не купува парфюми и грим. Тя пазарува по списък.
Нито смехът ѝ е неудържим. Нито страхът ѝ е писък.
Няма да чуеш да пее, дори никога не тананика.
Нито работи за много пари. Нито пресажда иглики.
Тя не чете. Тя не слуша и рок. Гледа веднъж новините.
Нито се връзва небрежно на кок. Нито си пуска косите.
В тениска стара облича света. Крие съня си в торбички.
Нито обича букети с цветя. Нито изобщо обича.
Тя е мечтата ми в този живот – майка на две, домакиня...
Нито е истинска, нито робот. Нито е зла героиня.
Просто е празна. Вършее сама, включила автопилота.
Нито застила с усмивки дома. Нито ти топли леглото.
Тя ще ми вземе и теб някой път. Всичко докрай ще ми вземе...
Тиха парализа. Страшно звучат думите "Днес нямам време!"
(Времето, сестро, е странна игра... Никога всъщност не стига.
Вместо мечти ти сама си избра кули от ред да издигаш...)
Време е днес огледалното "Аз" с трясък и гръм да начупя!
После с парченцата... време за нас (малко поне) да си купя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пепа Петрунова Todos los derechos reservados
