2 ene 2010, 19:23

Днес повече боли 

  Poesía » Filosófica
1033 0 27

Днес повече боли

 

Днес повече боли, когато ме

оглеждат сякаш вещ и отминават.

Като дърво, което някой пес  

първо подушва, после препикава.

 

Не ме смущава кучият нагон.

След време миризмата изветрява.

Обижда ме човешкият закон,

че всичко се купува и продава.

 

Че ближният, пък бил и твоят брат

в неволя, като пън ще те подмине.

Че любовта е вече занаят

и все по-скъпо струва да я имаш.

 

Че даже твойте собствени деца,

понякога те гледат като чужди.

Досещат се за майка и баща,

единствено когато имат нужда.

...

А аз, ще съм си същото дърво...

докато има кучета да спират.

Ще съм полезен и ще знам защо.

Защото безполезните – умират.

 

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??