Днес повече боли
Днес повече боли
Днес повече боли, когато ме
оглеждат сякаш вещ и отминават.
Като дърво, което някой пес
първо подушва, после препикава.
Не ме смущава кучият нагон.
След време миризмата изветрява.
Обижда ме човешкият закон,
че всичко се купува и продава.
Че ближният, пък бил и твоят брат
в неволя, като пън ще те подмине.
Че любовта е вече занаят
и все по-скъпо струва да я имаш.
Че даже твойте собствени деца,
понякога те гледат като чужди.
Досещат се за майка и баща,
единствено когато имат нужда.
...
А аз, ще съм си същото дърво...
докато има кучета да спират.
Ще съм полезен и ще знам защо.
Защото безполезните – умират.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
