Днес в осем

Утрото дими през небосвода,

пада в чашата с кафе.

Гледа ме денят лазурно модър

в огледалото на моето лице.

Днес съм антигероична –

(вчера римувах драма с сълза).

Харесвам се – „дас ман” антиепически,

тип от тълпата, но с амплоа.

До божа неделя дявол лъстиво ми плете

трънен венец. Пригвозди раменете ми.

Отне ме. Онемяха уста и ръце.

Избяга. По дяволите! Осанна за мене!

Осем е. Ще си сложа палтото

след пастелния грим с очила.

Ще си оголя за вас по донкихотовски

моето силно и женствено Аз.