15 дек. 2010 г., 12:28

Днес в осем

688 0 0

Днес в осем

 

Утрото дими през небосвода,

пада в чашата с кафе.

Гледа ме денят лазурно модър

в огледалото на моето лице.

 

Днес съм антигероична –

(вчера римувах драма с сълза).

Харесвам се – „дас ман” антиепически,

тип от тълпата, но с амплоа.

 

До божа неделя дявол лъстиво ми плете

трънен венец. Пригвозди раменете ми.

Отне ме. Онемяха уста и ръце.

Избяга. По дяволите! Осанна за мене!

 

Осем е. Ще си сложа палтото

след пастелния грим с очила.

Ще си оголя за вас по донкихотовски

моето силно и женствено Аз.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...