15 дек. 2010 г., 12:28

Днес в осем

687 0 0

Днес в осем

 

Утрото дими през небосвода,

пада в чашата с кафе.

Гледа ме денят лазурно модър

в огледалото на моето лице.

 

Днес съм антигероична –

(вчера римувах драма с сълза).

Харесвам се – „дас ман” антиепически,

тип от тълпата, но с амплоа.

 

До божа неделя дявол лъстиво ми плете

трънен венец. Пригвозди раменете ми.

Отне ме. Онемяха уста и ръце.

Избяга. По дяволите! Осанна за мене!

 

Осем е. Ще си сложа палтото

след пастелния грим с очила.

Ще си оголя за вас по донкихотовски

моето силно и женствено Аз.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...