Днес в осем
Утрото дими през небосвода,
пада в чашата с кафе.
Гледа ме денят лазурно модър
в огледалото на моето лице.
Днес съм антигероична –
(вчера римувах драма с сълза).
Харесвам се – „дас ман” антиепически,
тип от тълпата, но с амплоа.
До божа неделя дявол лъстиво ми плете
трънен венец. Пригвозди раменете ми.
Отне ме. Онемяха уста и ръце.
Избяга. По дяволите! Осанна за мене!
Осем е. Ще си сложа палтото
след пастелния грим с очила.
Ще си оголя за вас по донкихотовски
моето силно и женствено Аз.
© Златина Георгиева All rights reserved.