Днешният ден е точка. Утре е многоточие.
Грешно и безпосочно изворче малко клокочи.
Вие се и бълбука от билото на планината.
Колко ли листи букови ще отнесе сланата?
Колко ли медни чанове няма да се завърнат?
Писна ми – ако ги няма, нека не са в отвъдното.
Нека да са изгубени. Може все пак да изскочат.
Днешният ден е чудо! Утре е многоточие...