henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
6 oct 2006, 9:40

Дневна тишина във нощ... 

  Poesía
707 0 11
Поставени цветя
във ваза.
Маса.
Пепелник.
Прозорец.
Делник,
свят.
Навън,
зад стъкления
ми прозорец -
стъклен...
град.
Надолу
е нощта.
Пропадам
в черно
и
над мен
остават стаи
бездушевни.
Газя...
Във локвите,
през черна кал.
Пред синя кръчма
някакъв скандал:
- Не ме докосвай, бе...
Реклами.
Тъмен свят -
без блясък
и шампанско.
Без зали и без
танци...
Свят –
тишина и редки
крясъци.
Нощта е злобна,
черна е нощта!
Говори някакъв
пиян.
Едва разбирам:
- Ей, ще черпиш ли едно?
- Не!
- Тогава върви на...
- Ще вървя.
Бруталността след
всеки ред!
На всяка крачка
дебне тишината
и
съска!
Иска да ме сграбчи...
Да ме постави иска
във някаква кутия,
в пръстта си
мокра,
в кал...
да ме забрави.
- Това ще стане – казва .
- Да, зная – отоварям – Зная!
Продължавам.
Плаче в мен
една подробност
(като паспорт,
или пък карта –
нещо за доказване,
че съществувам)...
Нещо малко,
вътре във гърдите
боли,
доказва,
че съм
жив, но...
Трудно дишам.
Мъгла над град,
над нощ
мъгла!
И
тишина,
и
светлина,
и
влизане . . .
Поставяш пак
цветя
във вазата.
- Какво сънува – питаш.
- Теб.
А ти се смееш
в красотата си,
в апартамент,
до
маса
с пепелник
и до прозорец,
в делник...
С мен...

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • велико!!!
  • Хубав ефирен сън, на фона на черната действителност...Ти виждаш локвите като черни и кални, а Светльо ги вижда като сребърни очи...Къде е истината?..
  • На мен също ми хареса!!! Поздрави за хубавия стих, Хенри!!!
  • Плаче в мен
    една подробност
    (като паспорт,
    или пък карта –
    нещо за доказване,
    че съществувам)...
    Нещо малко,
    вътре във гърдите
    боли,
    доказва,
    че съм
    жив, но...

    Колко точно си го казал, Хенри! И мен много пъти ме боли от същото...
    Но все пак, прав си, стига ни красотата на цветята, за да добие смисъл животът ни...
  • Хубаво е Хенри.
    Дишай и твори.

    Поздрав и усмивка.
  • Хубав стих! Поздравления!
  • Велик си,Хенри,нямам думи!!!
  • Тежък стих! С красив финал!
    Поздравления, Хенри!
  • Тези въпроси и мен ме вълнуват,Оливър,
    но тъй и не мога да им намеря отговора...

  • "Поставяш пак
    цветя
    във вазата.
    - Какво сънува – питаш.
    - Теб.
    А ти се смееш
    в красотата си,"

    И тя е с теб!
    Много ми хареса финала ти Хенри!
    Поздравления!
  • Жив си! Дишай! Не попадай в плен на тишината, защото има какво да кажеш!
    Поздрав, Ясене!
Propuestas
: ??:??