Дневна тишина във нощ...
Поставени цветя
във ваза.
Маса.
Пепелник.
Прозорец.
Делник,
свят.
Навън,
зад стъкления
ми прозорец -
стъклен...
град.
Надолу
е нощта.
Пропадам
в черно
и
над мен
остават стаи
бездушевни.
Газя...
Във локвите,
през черна кал.
Пред синя кръчма
някакъв скандал:
- Не ме докосвай, бе...
Реклами.
Тъмен свят -
без блясък
и шампанско.
Без зали и без
танци...
Свят –
тишина и редки
крясъци.
Нощта е злобна,
черна е нощта!
Говори някакъв
пиян.
Едва разбирам:
- Ей, ще черпиш ли едно?
- Не!
- Тогава върви на...
- Ще вървя.
Бруталността след
всеки ред!
На всяка крачка
дебне тишината
и
съска!
Иска да ме сграбчи...
Да ме постави иска
във някаква кутия,
в пръстта си
мокра,
в кал...
да ме забрави.
- Това ще стане – казва .
- Да, зная – отоварям – Зная!
Продължавам.
Плаче в мен
една подробност
(като паспорт,
или пък карта –
нещо за доказване,
че съществувам)...
Нещо малко,
вътре във гърдите
боли,
доказва,
че съм
жив, но...
Трудно дишам.
Мъгла над град,
над нощ
мъгла!
И
тишина,
и
светлина,
и
влизане . . .
Поставяш пак
цветя
във вазата.
- Какво сънува – питаш.
- Теб.
А ти се смееш
в красотата си,
в апартамент,
до
маса
с пепелник
и до прозорец,
в делник...
С мен...
във ваза.
Маса.
Пепелник.
Прозорец.
Делник,
свят.
Навън,
зад стъкления
ми прозорец -
стъклен...
град.
Надолу
е нощта.
Пропадам
в черно
и
над мен
остават стаи
бездушевни.
Газя...
Във локвите,
през черна кал.
Пред синя кръчма
някакъв скандал:
- Не ме докосвай, бе...
Реклами.
Тъмен свят -
без блясък
и шампанско.
Без зали и без
танци...
Свят –
тишина и редки
крясъци.
Нощта е злобна,
черна е нощта!
Говори някакъв
пиян.
Едва разбирам:
- Ей, ще черпиш ли едно?
- Не!
- Тогава върви на...
- Ще вървя.
Бруталността след
всеки ред!
На всяка крачка
дебне тишината
и
съска!
Иска да ме сграбчи...
Да ме постави иска
във някаква кутия,
в пръстта си
мокра,
в кал...
да ме забрави.
- Това ще стане – казва .
- Да, зная – отоварям – Зная!
Продължавам.
Плаче в мен
една подробност
(като паспорт,
или пък карта –
нещо за доказване,
че съществувам)...
Нещо малко,
вътре във гърдите
боли,
доказва,
че съм
жив, но...
Трудно дишам.
Мъгла над град,
над нощ
мъгла!
И
тишина,
и
светлина,
и
влизане . . .
Поставяш пак
цветя
във вазата.
- Какво сънува – питаш.
- Теб.
А ти се смееш
в красотата си,
в апартамент,
до
маса
с пепелник
и до прозорец,
в делник...
С мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены
