17 abr 2008, 12:17

Дневник на дете

  Poesía » Otra
1.1K 0 9

В онзи кът на детската ми стая,
дето те изпратих преди ден,
тръгнал си си и те няма,
а пак нуждая се от теб!!!

Прибързано реших, че съм голяма
и няма повече да съм дете,
а пак се губя в прегръдката на мама
и пак гневът във мен расте!

Защо да искам да пораствам?!
Да изчезвам във житейска сивота?!
Защо да искам да раста голяма,
когато днес съм слънчево дете?!

Не, не мога и не искам!!!
И ще те намеря в ъгъла прикрит,
при спомени и бъдеще във тебе -
излети в детския ми стих!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е Поздравления Успех за напред
  • винаги сме това, което витае в подсъзнанието ни, ние решаваме. Живеем в реалността, която сме си създали преди време. успехи, бъди точно такава, каквато желаеш
  • Защо да искам да пораствам?
    Много ми хареса този стих.Успехи!
  • да много е хубаво,като малки искаме да сме големи,като сме големи искаме да сме малки ;(
  • Хубаво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...