17.04.2008 г., 12:17

Дневник на дете

1.1K 0 9

В онзи кът на детската ми стая,
дето те изпратих преди ден,
тръгнал си си и те няма,
а пак нуждая се от теб!!!

Прибързано реших, че съм голяма
и няма повече да съм дете,
а пак се губя в прегръдката на мама
и пак гневът във мен расте!

Защо да искам да пораствам?!
Да изчезвам във житейска сивота?!
Защо да искам да раста голяма,
когато днес съм слънчево дете?!

Не, не мога и не искам!!!
И ще те намеря в ъгъла прикрит,
при спомени и бъдеще във тебе -
излети в детския ми стих!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е Поздравления Успех за напред
  • винаги сме това, което витае в подсъзнанието ни, ние решаваме. Живеем в реалността, която сме си създали преди време. успехи, бъди точно такава, каквато желаеш
  • Защо да искам да пораствам?
    Много ми хареса този стих.Успехи!
  • да много е хубаво,като малки искаме да сме големи,като сме големи искаме да сме малки ;(
  • Хубаво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...