17 апр. 2008 г., 12:17

Дневник на дете 

  Поэзия » Другая
835 0 9

В онзи кът на детската ми стая,
дето те изпратих преди ден,
тръгнал си си и те няма,
а пак нуждая се от теб!!!

Прибързано реших, че съм голяма
и няма повече да съм дете,
а пак се губя в прегръдката на мама
и пак гневът във мен расте!

Защо да искам да пораствам?!
Да изчезвам във житейска сивота?!
Защо да искам да раста голяма,
когато днес съм слънчево дете?!

Не, не мога и не искам!!!
И ще те намеря в ъгъла прикрит,
при спомени и бъдеще във тебе -
излети в детския ми стих!!!

© Мартина Кирилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно е Поздравления Успех за напред
  • винаги сме това, което витае в подсъзнанието ни, ние решаваме. Живеем в реалността, която сме си създали преди време. успехи, бъди точно такава, каквато желаеш
  • Защо да искам да пораствам?
    Много ми хареса този стих.Успехи!
  • да много е хубаво,като малки искаме да сме големи,като сме големи искаме да сме малки ;(
  • Хубаво!
  • Браво!Много ми хареса!
  • Много хубаво стихче
  • Пипи Дългото Чорапче е намерила лек за това.А ние все забравяме да глътнем вълшебното хапче и да не порастваме.
  • Интересен стих. И знаеш ли, всъщност ние хората все си мечтаем да сме това което не сме. Или да сме това което сме били или ще бъдем... Браво за стиха!
Предложения
: ??:??