Дневникът на Пенелопа
Нощ първа. Лазят по стените
измамни сенки, в жертвен танц оплетени.
Ликът ми пари. Сухи са очите.
По устните, все още неразчетени,
се ронят на раздялата словата.
На цъфнали маслини аромата
промъква се във брачното ни ложе...
Не може да залъже празнината...
Не може и утеха да предложи...
Нощ втора. Само ден ли мина?
Копнежа е до болка осезаем.
Как мразя тая цъфнала маслина -
на теб мирише - сладостно-омаен...
И зарад тоя мирис непокорен,
промъкнал се през тънките завеси,
кутията със сълзи се отвори.
Прости ми, че със плач, а не със песни
със боговете споря и се моля...
Десета нощ. Ще пресуша кутията -
пред портите ми сбраха се женихи.
Ах, как ги ненавиждам всички тия -
накичени, но зли. Притворно-тихи.
Как смеят да погребват без останки!
Лъстиво да ме гледат, да домогват
до трона ти. Мъже ли? Куртизанки!
На алчността си пошла не насмогват...
Нощ някоя... Отдавна не броя.
Разплитам нишки със ръце изтръпнали.
Отново ще изпридам през деня.
В килима ще втъка сълзи преглътнати.
Синът ти е пораснал. Мъх расте
по скулите му - толкова прилича ти...
Ръцте му са мъжки, а дете,
при тръгването ти, след тебе тичаше...
Една година. На килима сватбен
останали са редове за връзване.
Не зная кой от тия ще го грабне,
на трона ти да седне кой ще дръзне...
Маслините от плод са натежали
и тежкият им аромат отново буди
копнеж във сетивата ми заспали.
Копнея Одисей да ги събуди...
Ни женена с жените, ни вдовица.
И в алчните очи на таз пасмина
съм просто цел. А в мен живее птица!
Защо, защо те пуснах да заминеш...
Кълна се в боговете, ще те чакам.
Не ще повярвам в мрачната ти гибел
доде прибоя не изхвърли всяка
частица твоя, глозгана от рибите.
И тук вече много ми писна :-)
Освен това, изобщо не знам маслините цъфтят ли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
