3 jun 2013, 11:42

Дневникът- Пепелища

  Poesía » Otra
682 0 9

Дневникът- Пепелища

.................................................

 

под дробната черта

на хоризонта

облечен

в бялата си риза

денят

ветрее ръбовете на живота

и мели

ситното брашно

на хлебната ни близост

 

събира

умножава и дели

изваденото

от мечтите ни за щастие

и само миг

оставя ни-

да възразим

когато равновесието им

се сгромолясва

 

пресметнато погрешно

от страстта, с която сме планирали

да заживеем; умислено-

горкото То- присяда тайно

да вечеря, проклинайки

среброто на нощта,

разчупвайки мъждукащата лунна пита

соли с безсъницата на мига

болезнената липса на сълза

изгарят в спомените си очите

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....