Дневникът- Пепелища
.................................................
под дробната черта
на хоризонта
облечен
в бялата си риза
денят
ветрее ръбовете на живота
и мели
ситното брашно
на хлебната ни близост
събира
умножава и дели
изваденото
от мечтите ни за щастие
и само миг
оставя ни-
да възразим
когато равновесието им
се сгромолясва
пресметнато погрешно
от страстта, с която сме планирали
да заживеем; умислено-
горкото То- присяда тайно
да вечеря, проклинайки
среброто на нощта,
разчупвайки мъждукащата лунна пита
соли с безсъницата на мига
болезнената липса на сълза
…
изгарят в спомените си очите
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados