3.06.2013 г., 11:42

Дневникът- Пепелища

680 0 9

Дневникът- Пепелища

.................................................

 

под дробната черта

на хоризонта

облечен

в бялата си риза

денят

ветрее ръбовете на живота

и мели

ситното брашно

на хлебната ни близост

 

събира

умножава и дели

изваденото

от мечтите ни за щастие

и само миг

оставя ни-

да възразим

когато равновесието им

се сгромолясва

 

пресметнато погрешно

от страстта, с която сме планирали

да заживеем; умислено-

горкото То- присяда тайно

да вечеря, проклинайки

среброто на нощта,

разчупвайки мъждукащата лунна пита

соли с безсъницата на мига

болезнената липса на сълза

изгарят в спомените си очите

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...