3.06.2013 г., 11:42

Дневникът- Пепелища

685 0 9

Дневникът- Пепелища

.................................................

 

под дробната черта

на хоризонта

облечен

в бялата си риза

денят

ветрее ръбовете на живота

и мели

ситното брашно

на хлебната ни близост

 

събира

умножава и дели

изваденото

от мечтите ни за щастие

и само миг

оставя ни-

да възразим

когато равновесието им

се сгромолясва

 

пресметнато погрешно

от страстта, с която сме планирали

да заживеем; умислено-

горкото То- присяда тайно

да вечеря, проклинайки

среброто на нощта,

разчупвайки мъждукащата лунна пита

соли с безсъницата на мига

болезнената липса на сълза

изгарят в спомените си очите

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...