3.06.2013 г., 11:42

Дневникът- Пепелища

695 0 9

Дневникът- Пепелища

.................................................

 

под дробната черта

на хоризонта

облечен

в бялата си риза

денят

ветрее ръбовете на живота

и мели

ситното брашно

на хлебната ни близост

 

събира

умножава и дели

изваденото

от мечтите ни за щастие

и само миг

оставя ни-

да възразим

когато равновесието им

се сгромолясва

 

пресметнато погрешно

от страстта, с която сме планирали

да заживеем; умислено-

горкото То- присяда тайно

да вечеря, проклинайки

среброто на нощта,

разчупвайки мъждукащата лунна пита

соли с безсъницата на мига

болезнената липса на сълза

изгарят в спомените си очите

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....