Jun 3, 2013, 11:42 AM

Дневникът- Пепелища

  Poetry » Other
689 0 9

Дневникът- Пепелища

.................................................

 

под дробната черта

на хоризонта

облечен

в бялата си риза

денят

ветрее ръбовете на живота

и мели

ситното брашно

на хлебната ни близост

 

събира

умножава и дели

изваденото

от мечтите ни за щастие

и само миг

оставя ни-

да възразим

когато равновесието им

се сгромолясва

 

пресметнато погрешно

от страстта, с която сме планирали

да заживеем; умислено-

горкото То- присяда тайно

да вечеря, проклинайки

среброто на нощта,

разчупвайки мъждукащата лунна пита

соли с безсъницата на мига

болезнената липса на сълза

изгарят в спомените си очите

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...