Дневникът- В края на началото
прегърбени
въпросите забиват нос
в земята под нозете си
и се започва
потребното разделяне на две и две
в безкрайното на общата ни почва
извличат корените соковете от пръстта
за да отгледат
отреденото им разстояние
короната е дом за птици плод небе
върху стеблото на метафоричното съзнание
а ти така и не разбра
кое ми пречи с теб да се разбирам
намекваше ми
всеки път къде греша
а трябваше да ме асоциираш
сега и тук
в излишъка от тишина
в неистовата бедност на словата
вземи секирата и замахни
камината е гладна
поздрави я от гората
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
Благодаря Ви!*****
