24 апр. 2016 г., 09:45

Дневникът- В края на началото

563 0 4

прегърбени 

въпросите забиват нос

в земята под нозете си 

и се започва

потребното разделяне на две и две

в безкрайното на общата ни почва

извличат корените соковете от пръстта 

за да отгледат 

отреденото им разстояние

короната е дом за птици плод небе

върху стеблото на  метафоричното съзнание

а ти така и не разбра

кое ми пречи с теб да се разбирам

намекваше ми

всеки път къде греша

а трябваше да ме асоциираш

сега и тук

в излишъка от тишина

в неистовата бедност на словата

вземи секирата и замахни

камината е гладна

поздрави я от гората

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... тия дни, с една приятелка, си говорихме за световното дърво-древен символ на живота... за пътя камино, за разни други работи, които превръщат самодостатъчността в гора и... неволно се роди асоциацията за камината- за онази грозна и гладна част от битието на човешките взаимоотношения, от която винаги има начин мнозинството да избяга, след като остави най-сърдечните си поздрави на мястото, което повече няма да е същото... е, на мен ми е време да яхвам светлото конче на понеделника и да Ви пожелая всичко Най Благодаря Ви!*****
  • Благодаря на Всички! За разбраното и за неразбраното Сърдечни поздрави!*
  • "Прегърбени въпросите забиват нос в земята под нозете си и се започва"- като сентенция е, запомня се. Wali /Виолета Томова/
  • "извличат корените соковете от пръстта

    за да отгледат

    отреденото им разстояние"

    Страхотно!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....