Дневникът- В края на началото
прегърбени
въпросите забиват нос
в земята под нозете си
и се започва
потребното разделяне на две и две
в безкрайното на общата ни почва
извличат корените соковете от пръстта
за да отгледат
отреденото им разстояние
короната е дом за птици плод небе
върху стеблото на метафоричното съзнание
а ти така и не разбра
кое ми пречи с теб да се разбирам
намекваше ми
всеки път къде греша
а трябваше да ме асоциираш
сега и тук
в излишъка от тишина
в неистовата бедност на словата
вземи секирата и замахни
камината е гладна
поздрави я от гората
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
... тия дни, с една приятелка, си говорихме за световното дърво-древен символ на живота... за пътя камино, за разни други работи, които превръщат самодостатъчността в гора и... неволно се роди асоциацията за камината- за онази грозна и гладна част от битието на човешките взаимоотношения, от която винаги има начин мнозинството да избяга, след като остави най-сърдечните си поздрави на мястото, което повече няма да е същото... е, на мен ми е време да яхвам светлото конче на понеделника и да Ви пожелая всичко Най
Благодаря Ви!***** -
Благодаря на Всички! За разбраното и за неразбраното Сърдечни поздрави!*
-
"Прегърбени въпросите забиват нос в земята под нозете си и се започва"- като сентенция е, запомня се. Wali /Виолета Томова/
-
"извличат корените соковете от пръстта
за да отгледат
отреденото им разстояние"
Страхотно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
