13 dic 2018, 9:14
Дните ми
А дните ми са чумави...Тъга
нагризала е всичките ми нощи.
И като страшна волтова дъга
през мен минава любовта все още.
Живея в някакъв измислен сън,
написан с виолетово мастило.
Виж, спомените бродят голи вън,
прибрали всичко, дето ми е мило.
Изтръпвам и се мятам всеки път,
когато мине сянка покрай мене.
Понякога очите ми кървят.
А думите се връщат неспасени.
Но чуй, как тишината в мен пламти.
Помита всичко вулканична лава.
Ако не те е страх, преплувай я и ти
и може би... тъгата ще забравя.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Много хубаво! Чувам тази тишина! И вулканът...
-
Излято!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Всеки различно изразява тъгата по миналото и опита да извади от пепелта зрънцето на щастието.
Благодаря, Нинче...твоите думи винаги ме стигат!