Дните ми
А дните ми са чумави...Тъга
нагризала е всичките ми нощи.
И като страшна волтова дъга
през мен минава любовта все още.
Живея в някакъв измислен сън,
написан с виолетово мастило.
Виж, спомените бродят голи вън,
прибрали всичко, дето ми е мило.
Изтръпвам и се мятам всеки път,
когато мине сянка покрай мене.
Понякога очите ми кървят.
А думите се връщат неспасени.
Но чуй, как тишината в мен пламти.
Помита всичко вулканична лава.
Ако не те е страх, преплувай я и ти
и може би... тъгата ще забравя.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
