laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
13 дек. 2018 г., 09:14

Дните ми 

  Поэзия
306 1 3

 

А дните ми са чумави...Тъга
нагризала е всичките ми нощи.
И като страшна волтова дъга
през мен минава любовта все още.

 

Живея в някакъв измислен сън,
написан с виолетово мастило.
Виж, спомените бродят голи вън, 
прибрали всичко, дето ми е мило.

 

Изтръпвам и се мятам всеки път,
когато мине сянка покрай мене.
Понякога очите ми кървят.
А думите се връщат неспасени.

 

Но чуй, как тишината в мен пламти.
Помита всичко вулканична лава.
Ако не те е страх, преплувай я и ти
и може би... тъгата ще забравя.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Днес прочетох точно три произведения със същата емоция и послание...
    Всеки различно изразява тъгата по миналото и опита да извади от пепелта зрънцето на щастието.
    Благодаря, Нинче...твоите думи винаги ме стигат!
  • Много хубаво! Чувам тази тишина! И вулканът...
  • Излято!
Предложения
: ??:??