13.12.2018 г., 9:14 ч.
Дните ми
А дните ми са чумави...Тъга
нагризала е всичките ми нощи.
И като страшна волтова дъга
през мен минава любовта все още.
Живея в някакъв измислен сън,
написан с виолетово мастило.
Виж, спомените бродят голи вън,
прибрали всичко, дето ми е мило.
Изтръпвам и се мятам всеки път,
когато мине сянка покрай мене.
Понякога очите ми кървят.
А думите се връщат неспасени.
Но чуй, как тишината в мен пламти.
Помита всичко вулканична лава.
Ако не те е страх, преплувай я и ти
и може би... тъгата ще забравя.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много хубаво! Чувам тази тишина! И вулканът...
-
Излято!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Всеки различно изразява тъгата по миналото и опита да извади от пепелта зрънцето на щастието.
Благодаря, Нинче...твоите думи винаги ме стигат!