17 ene 2008, 6:22

До болка те обикнах

  Poesía
995 0 12
Забрави ме. За тебе аз съм никой.
Увяхна цветето на любовта.
Милиони сенки странни, разнолики
свистят край мен в зенита на нощта.
Душата ти, когато тъй угасна
взимайки от мойта светлина,
тогава ли умряха наш'те страсти?
Защо ми липсва твойта топлина?
Труден и безмилостен светът,
няма нужда, зная, от омраза.
Като една несбъдната мечта
в сърцето продължавам да те пазя.
И когато някой ден жена,
обърне се към мен и се усмихне -
ще изплуваш в мене. На мига.
Тебе аз до болка те обикнах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Себеотдаващо... Една сбъдната/несбъдата мечта!

    Хубаво пишеш... знаеш го!
  • Братле, уцели ме точно на болното място... Друго освен да гледаш напред и да си силен не мога да ти пожелая, знам, че боли...
    Уникален стих, разтърсващ!
  • Нямам думи... Пишеш невроятно, въздействащо, трогващо... Не пропилявай живота си да страдаш по една жена... прекалено си млад, хубав и талантлив и както се вижда от стиховете ти, умееш да се раздаваш и да обичаш! Повярвай - някъде там има една жена, която копнее за всичко онова, което можеш да й дадеш - намери я!
  • И аз го обичах....много боли..много...нищо чудно стиховете ни да си заприличат...
  • "И когато някой ден жена,
    обърне се към мен и се усмихне -
    ще изплуваш в мене. На мига.
    Тебе аз до болка те обикнах..."
    Остават спомените...Поздрави,стиха ти е чудесен ..

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...