17.01.2008 г., 6:22

До болка те обикнах

993 0 12
Забрави ме. За тебе аз съм никой.
Увяхна цветето на любовта.
Милиони сенки странни, разнолики
свистят край мен в зенита на нощта.
Душата ти, когато тъй угасна
взимайки от мойта светлина,
тогава ли умряха наш'те страсти?
Защо ми липсва твойта топлина?
Труден и безмилостен светът,
няма нужда, зная, от омраза.
Като една несбъдната мечта
в сърцето продължавам да те пазя.
И когато някой ден жена,
обърне се към мен и се усмихне -
ще изплуваш в мене. На мига.
Тебе аз до болка те обикнах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Себеотдаващо... Една сбъдната/несбъдата мечта!

    Хубаво пишеш... знаеш го!
  • Братле, уцели ме точно на болното място... Друго освен да гледаш напред и да си силен не мога да ти пожелая, знам, че боли...
    Уникален стих, разтърсващ!
  • Нямам думи... Пишеш невроятно, въздействащо, трогващо... Не пропилявай живота си да страдаш по една жена... прекалено си млад, хубав и талантлив и както се вижда от стиховете ти, умееш да се раздаваш и да обичаш! Повярвай - някъде там има една жена, която копнее за всичко онова, което можеш да й дадеш - намери я!
  • И аз го обичах....много боли..много...нищо чудно стиховете ни да си заприличат...
  • "И когато някой ден жена,
    обърне се към мен и се усмихне -
    ще изплуваш в мене. На мига.
    Тебе аз до болка те обикнах..."
    Остават спомените...Поздрави,стиха ти е чудесен ..

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...