До болка те обикнах
Увяхна цветето на любовта.
Милиони сенки странни, разнолики
свистят край мен в зенита на нощта.
Душата ти, когато тъй угасна
взимайки от мойта светлина,
тогава ли умряха наш'те страсти?
Защо ми липсва твойта топлина?
Труден и безмилостен светът,
няма нужда, зная, от омраза.
Като една несбъдната мечта
в сърцето продължавам да те пазя.
И когато някой ден жена,
обърне се към мен и се усмихне -
ще изплуваш в мене. На мига.
Тебе аз до болка те обикнах...
© Валери Шуманов All rights reserved.

