Jan 17, 2008, 6:22 AM

До болка те обикнах

  Poetry
992 0 12
Забрави ме. За тебе аз съм никой.
Увяхна цветето на любовта.
Милиони сенки странни, разнолики
свистят край мен в зенита на нощта.
Душата ти, когато тъй угасна
взимайки от мойта светлина,
тогава ли умряха наш'те страсти?
Защо ми липсва твойта топлина?
Труден и безмилостен светът,
няма нужда, зная, от омраза.
Като една несбъдната мечта
в сърцето продължавам да те пазя.
И когато някой ден жена,
обърне се към мен и се усмихне -
ще изплуваш в мене. На мига.
Тебе аз до болка те обикнах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Себеотдаващо... Една сбъдната/несбъдата мечта!

    Хубаво пишеш... знаеш го!
  • Братле, уцели ме точно на болното място... Друго освен да гледаш напред и да си силен не мога да ти пожелая, знам, че боли...
    Уникален стих, разтърсващ!
  • Нямам думи... Пишеш невроятно, въздействащо, трогващо... Не пропилявай живота си да страдаш по една жена... прекалено си млад, хубав и талантлив и както се вижда от стиховете ти, умееш да се раздаваш и да обичаш! Повярвай - някъде там има една жена, която копнее за всичко онова, което можеш да й дадеш - намери я!
  • И аз го обичах....много боли..много...нищо чудно стиховете ни да си заприличат...
  • "И когато някой ден жена,
    обърне се към мен и се усмихне -
    ще изплуваш в мене. На мига.
    Тебе аз до болка те обикнах..."
    Остават спомените...Поздрави,стиха ти е чудесен ..

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...