Есента се разплака и тази година,
по мокри тротоари вървя.
Отново по старите стъпки ще мина -
бледа, измита следа.
Не исках спомен за тебе да будя,
но този дъжд май че е същият.
А аз по-различна не мога да бъда.
Само за миг те прегръщам.
И пускам те тихо пак да си идеш
до другата есен по същото време.
Когато по старите стъпки ще мина
и същият дъжд ще напомня за тебе.