До другото лято
Морето, таз сутрин, бе сиво- зелено.
Почти неподвижно, леко студено.
Посрещна ме вяло. Някак сърдито.
Защо съм сама, дори не попита.
То винаги буди ме, толкова рано.
Със слънчеви зайчета играй по тавана.
Поело на ранното слънце лъчите,
чрез хиляди капки, блести по стените.
Защото със мен е щастливо. И иска
да бъда до него, все. То да се плиска
до мен във прибоя крайбрежен, когато ...