До другото лято
До другото лято
Морето, таз сутрин, бе сиво- зелено.
Почти неподвижно, леко студено.
Посрещна ме вяло. Някак сърдито.
Защо съм сама, дори не попита.
То винаги буди ме, толкова рано.
Със слънчеви зайчета играй по тавана.
Поело на ранното слънце лъчите,
чрез хиляди капки, блести по стените.
Защото със мен е щастливо. И иска
да бъда до него, все. То да се плиска
до мен във прибоя крайбрежен, когато
със него си спомняме топлото лято.
С вълните говори - просторно, безбрежно.
Със бриза, все роши косите ми, нежно.
Ритмично потъва във пясък от злато-
брои часовете до другото лято.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
