15 feb 2014, 21:43

До дъно 

  Poesía » De amor
592 0 0

           ДО ДЪНО

 

Търсиш онзи мирис в зноен зрак -

дъхът на огън и изгоряла степ.

Пред очите ти оставам пак хлапак,

но не преставам да желая теб.

 

С името ти тръгвам на далечен път.

Когато се връщам, него шепна пак.

Даже тръгвам понякога и за отвъд.

Самотен останал немил  и  недраг.

 

Но още сънувам лудия април

на хоризонта с разпънато слънце, 

във който казват, че съм се родил.

И как да не пия живота си до дънце...

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??