ДО ДЪНО

Търсиш онзи мирис в зноен зрак -

дъхът на огън и изгоряла степ.

Пред очите ти оставам пак хлапак,

но не преставам да желая теб.

С името ти тръгвам на далечен път.

Когато се връщам, него шепна пак.

Даже тръгвам понякога и за отвъд.

Самотен останал немил  и  недраг.

Но още сънувам лудия април

на хоризонта с разпънато слънце, 

във който казват, че съм се родил.

И как да не пия живота си до дънце...