До дъно
960
0
0
ДО ДЪНО
Търсиш онзи мирис в зноен зрак -
дъхът на огън и изгоряла степ.
Пред очите ти оставам пак хлапак,
но не преставам да желая теб.
С името ти тръгвам на далечен път.
Когато се връщам, него шепна пак.
Даже тръгвам понякога и за отвъд.
Самотен останал немил и недраг.
Но още сънувам лудия април
на хоризонта с разпънато слънце,
във който казват, че съм се родил.
И как да не пия живота си до дънце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
