26 ago 2018, 18:56

До дъното

  Poesía » Otra
709 3 7

Обвързан със представата за “мое”,

талантът даровете си съзнава.

На вдъхновението топлото сърце

премисля колко малко му остава

 

и бърза да извае, точно в този миг,

безсмъртната представа за живота,

и всеки стон превръща се във звук -

дихание, в оковите на строга нота.

 

Шуми и плиска се кръвта като море.

Въздига се и пада пулсът на стремежа

до дъното, умеещо да пази най-добре

на истината библията, знамето и ножа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Георги...
  • Харесва ми...
  • Безжичен, радвам се, когато срещна отклика на човек, способен да тълкува по свое разбиране онова, което е прочел. Наистина е огромно удоволствие
    Светла, и на мен ми харесва срещата тук. Здравей!
    Кире, съществуват незабравимите и прекрасни моменти. Благодаря Ти!
    Наде, за мен морето никога не е било до колене. И се давих, докато се учех да плувам, или обратното: и се уча да плувам, докато се давя. Глаголното време не променя съществуващите нрави. То просто се изплъзва между пръстите на Живота...
    Ади, нека бие дълго и ритмично сърцето на вдъхновението, за да ги има и топлите сълзи, и топлите усмивки на онези, които са пожелали да се спрат край засятата с образи "нива", за да пожънат или откъснат онова, което би нахранило душите им
    Имайте вдъхновението на своя Ден! Сърдечни поздрави!
  • Дълбоко, дълбоко...Благодаря, Лина!
  • Прекрасно !

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...