26.08.2018 г., 18:56

До дъното

710 3 7

Обвързан със представата за “мое”,

талантът даровете си съзнава.

На вдъхновението топлото сърце

премисля колко малко му остава

 

и бърза да извае, точно в този миг,

безсмъртната представа за живота,

и всеки стон превръща се във звук -

дихание, в оковите на строга нота.

 

Шуми и плиска се кръвта като море.

Въздига се и пада пулсът на стремежа

до дъното, умеещо да пази най-добре

на истината библията, знамето и ножа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Георги...
  • Харесва ми...
  • Безжичен, радвам се, когато срещна отклика на човек, способен да тълкува по свое разбиране онова, което е прочел. Наистина е огромно удоволствие
    Светла, и на мен ми харесва срещата тук. Здравей!
    Кире, съществуват незабравимите и прекрасни моменти. Благодаря Ти!
    Наде, за мен морето никога не е било до колене. И се давих, докато се учех да плувам, или обратното: и се уча да плувам, докато се давя. Глаголното време не променя съществуващите нрави. То просто се изплъзва между пръстите на Живота...
    Ади, нека бие дълго и ритмично сърцето на вдъхновението, за да ги има и топлите сълзи, и топлите усмивки на онези, които са пожелали да се спрат край засятата с образи "нива", за да пожънат или откъснат онова, което би нахранило душите им
    Имайте вдъхновението на своя Ден! Сърдечни поздрави!
  • Дълбоко, дълбоко...Благодаря, Лина!
  • Прекрасно !

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...