26.08.2018 г., 18:56

До дъното

704 3 7

Обвързан със представата за “мое”,

талантът даровете си съзнава.

На вдъхновението топлото сърце

премисля колко малко му остава

 

и бърза да извае, точно в този миг,

безсмъртната представа за живота,

и всеки стон превръща се във звук -

дихание, в оковите на строга нота.

 

Шуми и плиска се кръвта като море.

Въздига се и пада пулсът на стремежа

до дъното, умеещо да пази най-добре

на истината библията, знамето и ножа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Георги...
  • Харесва ми...
  • Безжичен, радвам се, когато срещна отклика на човек, способен да тълкува по свое разбиране онова, което е прочел. Наистина е огромно удоволствие
    Светла, и на мен ми харесва срещата тук. Здравей!
    Кире, съществуват незабравимите и прекрасни моменти. Благодаря Ти!
    Наде, за мен морето никога не е било до колене. И се давих, докато се учех да плувам, или обратното: и се уча да плувам, докато се давя. Глаголното време не променя съществуващите нрави. То просто се изплъзва между пръстите на Живота...
    Ади, нека бие дълго и ритмично сърцето на вдъхновението, за да ги има и топлите сълзи, и топлите усмивки на онези, които са пожелали да се спрат край засятата с образи "нива", за да пожънат или откъснат онова, което би нахранило душите им
    Имайте вдъхновението на своя Ден! Сърдечни поздрави!
  • Дълбоко, дълбоко...Благодаря, Лина!
  • Прекрасно !

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...