26 авг. 2018 г., 18:56

До дъното

708 3 7

Обвързан със представата за “мое”,

талантът даровете си съзнава.

На вдъхновението топлото сърце

премисля колко малко му остава

 

и бърза да извае, точно в този миг,

безсмъртната представа за живота,

и всеки стон превръща се във звук -

дихание, в оковите на строга нота.

 

Шуми и плиска се кръвта като море.

Въздига се и пада пулсът на стремежа

до дъното, умеещо да пази най-добре

на истината библията, знамето и ножа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Георги...
  • Харесва ми...
  • Безжичен, радвам се, когато срещна отклика на човек, способен да тълкува по свое разбиране онова, което е прочел. Наистина е огромно удоволствие
    Светла, и на мен ми харесва срещата тук. Здравей!
    Кире, съществуват незабравимите и прекрасни моменти. Благодаря Ти!
    Наде, за мен морето никога не е било до колене. И се давих, докато се учех да плувам, или обратното: и се уча да плувам, докато се давя. Глаголното време не променя съществуващите нрави. То просто се изплъзва между пръстите на Живота...
    Ади, нека бие дълго и ритмично сърцето на вдъхновението, за да ги има и топлите сълзи, и топлите усмивки на онези, които са пожелали да се спрат край засятата с образи "нива", за да пожънат или откъснат онова, което би нахранило душите им
    Имайте вдъхновението на своя Ден! Сърдечни поздрави!
  • Дълбоко, дълбоко...Благодаря, Лина!
  • Прекрасно !

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...