26 авг. 2018 г., 18:56
До дъното
Обвързан със представата за “мое”,
талантът даровете си съзнава.
На вдъхновението топлото сърце
премисля колко малко му остава
и бърза да извае, точно в този миг,
безсмъртната представа за живота,
и всеки стон превръща се във звук -
дихание, в оковите на строга нота.
Шуми и плиска се кръвта като море.
Въздига се и пада пулсът на стремежа
до дъното, умеещо да пази най-добре
на истината библията, знамето и ножа.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря, Георги...
-
Харесва ми...
-
Безжичен, радвам се, когато срещна отклика на човек, способен да тълкува по свое разбиране онова, което е прочел. Наистина е огромно удоволствие
Светла, и на мен ми харесва срещата тук. Здравей!
Кире, съществуват незабравимите и прекрасни моменти. Благодаря Ти!
Наде, за мен морето никога не е било до колене. И се давих, докато се учех да плувам, или обратното: и се уча да плувам, докато се давя. Глаголното време не променя съществуващите нрави. То просто се изплъзва между пръстите на Живота...
Ади, нека бие дълго и ритмично сърцето на вдъхновението, за да ги има и топлите сълзи, и топлите усмивки на онези, които са пожелали да се спрат край засятата с образи "нива", за да пожънат или откъснат онова, което би нахранило душите им
Имайте вдъхновението на своя Ден! Сърдечни поздрави! -
Дълбоко, дълбоко...Благодаря, Лина!
-
Прекрасно !
-
Хареса ми...
-
Малко е завоалирано, но идва да ни покаже дълбините, или както ти смяташ,че трябва да го формулираш. За мен е философско виждане за част от битието, някои биха казали "екзистенциалистко" виждане. Хареса ми да го прочета и да си го тълкувам по моето разбиране, но разбира се инициирано от теб. Интересно е, когато може да се разсъждава върху дадено произведение. А тук случаят е тъкмо такъв по мое мнение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
