26 авг. 2018 г., 18:56

До дъното

707 3 7

Обвързан със представата за “мое”,

талантът даровете си съзнава.

На вдъхновението топлото сърце

премисля колко малко му остава

 

и бърза да извае, точно в този миг,

безсмъртната представа за живота,

и всеки стон превръща се във звук -

дихание, в оковите на строга нота.

 

Шуми и плиска се кръвта като море.

Въздига се и пада пулсът на стремежа

до дъното, умеещо да пази най-добре

на истината библията, знамето и ножа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Георги...
  • Харесва ми...
  • Безжичен, радвам се, когато срещна отклика на човек, способен да тълкува по свое разбиране онова, което е прочел. Наистина е огромно удоволствие
    Светла, и на мен ми харесва срещата тук. Здравей!
    Кире, съществуват незабравимите и прекрасни моменти. Благодаря Ти!
    Наде, за мен морето никога не е било до колене. И се давих, докато се учех да плувам, или обратното: и се уча да плувам, докато се давя. Глаголното време не променя съществуващите нрави. То просто се изплъзва между пръстите на Живота...
    Ади, нека бие дълго и ритмично сърцето на вдъхновението, за да ги има и топлите сълзи, и топлите усмивки на онези, които са пожелали да се спрат край засятата с образи "нива", за да пожънат или откъснат онова, което би нахранило душите им
    Имайте вдъхновението на своя Ден! Сърдечни поздрави!
  • Дълбоко, дълбоко...Благодаря, Лина!
  • Прекрасно !

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...