4 nov 2018, 14:21  

До изгрев споменът живее 

  Poesía » Filosófica, Otra
480 6 6

 

Сълзят очите на нощта,

съвсем като очи на старец.

Премислят дневните неща

Дали ги виждат?! Ядец!

 

Кипи връз древния котлон

лечебната отвара за душата.

Изнизва се, без звук, без стон,

животът между двата свята.

 

Треперят бледите ръце

на младия и глупав изгрев,

но смело е неукото сърце –

спасява го сега, не после.

 

Когато от умора порасте,

щом от тревоги потъмнее,

и в миг пречупи се на две…

До изгрев споменът живее.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??