До изгрев споменът живее
Сълзят очите на нощта,
съвсем като очи на старец.
Премислят дневните неща
Дали ги виждат?! Ядец!
Кипи връз древния котлон
лечебната отвара за душата.
Изнизва се, без звук, без стон,
животът между двата свята.
Треперят бледите ръце
на младия и глупав изгрев,
но смело е неукото сърце –
спасява го сега, не после.
Когато от умора порасте,
щом от тревоги потъмнее,
и в миг пречупи се на две…
До изгрев споменът живее.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
Благодаря, Роби!
