Nov 4, 2018, 2:21 PM  

До изгрев споменът живее 

  Poetry » Phylosophy, Other
566 6 6

 

Сълзят очите на нощта,

съвсем като очи на старец.

Премислят дневните неща

Дали ги виждат?! Ядец!

 

Кипи връз древния котлон

лечебната отвара за душата.

Изнизва се, без звук, без стон,

животът между двата свята.

 

Треперят бледите ръце

на младия и глупав изгрев,

но смело е неукото сърце –

спасява го сега, не после.

 

Когато от умора порасте,

щом от тревоги потъмнее,

и в миг пречупи се на две…

До изгрев споменът живее.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??