Сълзят очите на нощта,
съвсем като очи на старец.
Премислят дневните неща
Дали ги виждат?! Ядец!
Кипи връз древния котлон
лечебната отвара за душата.
Изнизва се, без звук, без стон,
животът между двата свята.
Треперят бледите ръце
на младия и глупав изгрев,
но смело е неукото сърце –
спасява го сега, не после. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up