До изгрев споменът живее
Сълзят очите на нощта,
съвсем като очи на старец.
Премислят дневните неща
Дали ги виждат?! Ядец!
Кипи връз древния котлон
лечебната отвара за душата.
Изнизва се, без звук, без стон,
животът между двата свята.
Треперят бледите ръце
на младия и глупав изгрев,
но смело е неукото сърце –
спасява го сега, не после.
Когато от умора порасте,
щом от тревоги потъмнее,
и в миг пречупи се на две…
До изгрев споменът живее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Благодаря, Роби!
