23 may 2020, 23:39

До живот и обратно

  Poesía
783 0 3

Ще ме последваш ли, кажи

в онзи свят на любовта,
където заедно със теб вървим
и държим се двама за ръка? 
Там, където водопадът ни шепти,
а слънцето през клоните огрява,
където единствени сме аз и ти
и не съществува нещо, което ни ранява. 
Където душата ми е твоя, 
а ти си безрезервно мой, 
където не трябва да се боря
и има време и мечти безброй. 
Ще ме последваш ли по моста, 
на който мислено с тебе се венчах, 
където към теб пристъпвам боса, 
а децата тичат покрай нас?! 
Ще дойдеш ли, кажи? 
Или пак за другия живот да те отлагам?! 
Все някога ще трябва да решиш
и аз ще спра да се прераждам. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...