До живот и обратно
Ще ме последваш ли, кажи
в онзи свят на любовта,
където заедно със теб вървим
и държим се двама за ръка?
Там, където водопадът ни шепти,
а слънцето през клоните огрява,
където единствени сме аз и ти
и не съществува нещо, което ни ранява.
Където душата ми е твоя,
а ти си безрезервно мой,
където не трябва да се боря
и има време и мечти безброй.
Ще ме последваш ли по моста,
на който мислено с тебе се венчах,
където към теб пристъпвам боса,
а децата тичат покрай нас?!
Ще дойдеш ли, кажи?
Или пак за другия живот да те отлагам?!
Все някога ще трябва да решиш
и аз ще спра да се прераждам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
