4 ago 2007, 12:44

До кога

  Poesía
1.1K 0 1

Самотна във нощта,
излъгана от любовта отново,
обляна във сълзи,
проклинам аз живота си.

Живот ли е това, се питам?
Обичах те, а ти предаде любовта.
Без теб аз път в живота не намирам.
Ще те забравя, но се питам до кога?

Нуждая се от теб,
повече от всичко друго.
Сърцето ти превърна се във лед,
а аз все още те обичам лудо.

Дори и да не ме разбираш,
огънят в сърцето ми единствено за теб гори.
И колкото и по далече да отиваш,
аз винаги ще казвам "остани".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...