4.08.2007 г., 12:44

До кога

1.1K 0 1

Самотна във нощта,
излъгана от любовта отново,
обляна във сълзи,
проклинам аз живота си.

Живот ли е това, се питам?
Обичах те, а ти предаде любовта.
Без теб аз път в живота не намирам.
Ще те забравя, но се питам до кога?

Нуждая се от теб,
повече от всичко друго.
Сърцето ти превърна се във лед,
а аз все още те обичам лудо.

Дори и да не ме разбираш,
огънят в сърцето ми единствено за теб гори.
И колкото и по далече да отиваш,
аз винаги ще казвам "остани".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...