Самотна във нощта,
излъгана от любовта отново,
обляна във сълзи,
проклинам аз живота си.
Живот ли е това, се питам?
Обичах те, а ти предаде любовта.
Без теб аз път в живота не намирам.
Ще те забравя, но се питам до кога?
Нуждая се от теб,
повече от всичко друго.
Сърцето ти превърна се във лед,
а аз все още те обичам лудо.
Дори и да не ме разбираш,
огънят в сърцето ми единствено за теб гори.
И колкото и по далече да отиваш,
аз винаги ще казвам "остани".
© Кики All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
