До стряхата на твоята умора.
До удара на моето сърце.
До вярата в безбожни хора...
До писъка на дневното небе...
Стоиш така сама... самотна...
Щастлива си във своята самота.
Не викаш и не искаш... скромна,
загледана красиво в любовта...
© Кати Todos los derechos reservados