До мен

Поглеждам аз звездите -
мисля си за моята мечта;
затварям си очите -
виждам безкрайна красота.

Нахлуват в мен спомени -
на лицето ми изгрява желаната усмивка;
сълзи се стичат по моите страни -
усещам нежната милувка.

Разхождам се под лунната светлина -
нощта е отново студена;
нещо затопля студената ми длан -
облян съм като от топъл океан.

Топлина облива цялото ми тяло -
до мен се образува образ нежен;
две блестящи вселенки ме поглъщат изцяло -
какъв е този свят неясен?

Усмивка неестествена огрява тъмнината -
намирам се в свят от мечти;
две ръце ми обгръщат кръста -
тялото ми вече лети.

Устните ù докосват моето ухо -
чувам реч звънлива: ”Бъди с мен завинаги!”;
гласът ми звучи като ехо -
отговарям ù потайно: ”Моята душа е и твоя, те ще са заедно завинаги!”.   

Изминават се дните -
силна обич завладява моята душа;
сбъдват се мечтите -
топлина обгръща моята душа.

Аз галя ù косите -
ухайна миризма улавям;
вече заедно са душите -
няма за какво да съжалявам.